След нея всичко друго е лъжа!
Душата ми пустиня е след нея!
Всичко вътре в мене опустя
и след нея не горя, а тлея!
Тя бе слънце, въздух и вода!
Бе росата сутрин по тревата.
Беше чиста момина сълза!
Бе балсам отровен за душата.
Бавно ме убиваше с любов.
Тровеше ме с нейните целувки.
За нея бях на всичко аз готов!
За нежните и, страстните милувки! ...