30 июн. 2019 г., 17:54

Тя

693 3 3

Тя

 

След нея всичко друго е лъжа!

Душата ми пустиня е след нея!

Всичко вътре в мене опустя

и след нея не горя, а тлея!

 

Тя бе слънце, въздух и вода!

Бе росата сутрин по тревата.

Беше чиста момина сълза!

Бе балсам отровен за душата.

 

Бавно ме убиваше с любов.

Тровеше ме с нейните целувки.

За нея бях на всичко аз готов!

За нежните и, страстните милувки!

 

Тя за мене беше пролетта.

Есента мъглива и студена!

Тя за мене беше любовта!

Истинска, ала несподелена!

 

30.06.2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност има логика и то голяма, но тя не е стандартната. Подобно на мозъка на един луд, където никой не вижда логика, тя е там и си е неговата - ясна, точна и подредена Във всичко има смисъл, друг е въпроса дали останалите го виждат.
  • Идеята ми е друга, че самият ти си вредиш, когато залагаш всичко на една карта, знаейки най-малкото, че не е печеливша, в случая споделена. Не съдя никой, просто се чудя
  • Красив стих, с много чувство!
    Обаче аз всеки път се чудя, как така се гмурва човек в една несподелена любов и тя става за някой всичко?! ( лично виждане )

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...