Тя
Самотата наперена влиза
с дълги токчета – цели кокили,
с разкопчана копринена риза,
тя е дръзка,
красива
и мила.
И те лъже, че е с нея ще станеш
най-щастливия мъж на Земята,
има лек и за болест, и рана.
Тя – любовница,
също приятел,
с теб ще седне да пие до късно,
ще ти сипва, дордето забравиш,
че сърцето самотно се пръска
и на нея това
ѝ се нрави.
Ще ти сипва и ще те целува,
точно толкова,
колкото искаш,
ще е твоята истинска лудост
и спокойствие твое,
и рискът.
Ще те топли в самотните нощи
и понякога в стих ще я пишеш
ще те иска и още,
и още…
до последната твоя
въздишка.
Но усетиш ли колко е силна,
и за твоите думи
е глуха,
тя– отровата в твоето вино
и в душата ти –
пълна разруха,
ще се впуснеш да бягаш далече
но в ръцете ѝ ,
ти си играчка.
Щом веднъж приютил си я е вече,
чак докрая от нея
ще плачеш.
© Деница Гарелова All rights reserved.
