Тя и то и той и тя
Тя искаше нещо,
нещо, което й липсваше.
Искаше да й стане горещо
от него... той пасваше.
Ръцете му... така топли.
Очите му... така дълбоки.
Но винаги има НО.
Очакваш го - няма го,
Забравяш го и се появява то,
това огромно, незаличимо НО.
Ръцете му, така топли и... заети
вдигат друга, следват нейните съвети.
ТЯ - нейно величество Първата,
държеше го здраво, не изтърваше вървата.
Макар ТЯ да имаше нещо (малко) с нея... сложно.
Той знаеше - беше с нея, обичаше я и така... просто.
Тя (тоест аз) в картината влизам втора.
Идеалната допълнителна изгора.
Но мисля, че пейзажът за никого не бе изгоден.
Ами ако назад се върнем и напишем сюжет сходен....
Примерно ТЯ, първата и ТО (малкото) с нея,
и него с тях в картината влея.
Така вълните ще се успокоят
а всички знаят, че без вълни няма удавена плът.
Да, така по-добре е - без излишни сюжети.
На една стена не пасват различни тапети.
край
© Иянира All rights reserved.
