May 21, 2020, 10:53 AM

Тя ме обича

  Poetry » Love
1.2K 1 0

Рекох си: „Точно когато

бях под карантина,

нейната дума от злато

към мене замина.“

Вчера бях адски самотен,

но ето, че на екрана

май изчитам за път стотен

лек за моята рана.

Сигурно във болно време,

щом си тъжен и сам,

нейде щастието дреме,

макар и в вид на спам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...