May 21, 2020, 10:53 AM

Тя ме обича

  Poetry » Love
1.2K 1 0

Рекох си: „Точно когато

бях под карантина,

нейната дума от злато

към мене замина.“

Вчера бях адски самотен,

но ето, че на екрана

май изчитам за път стотен

лек за моята рана.

Сигурно във болно време,

щом си тъжен и сам,

нейде щастието дреме,

макар и в вид на спам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...