Nov 16, 2011, 12:44 PM

Тя не губи...

  Poetry » Other
883 0 0

Родена в плът,

всеки ден

умира...

заключена

в затвора на пагубността и страха,

няма ценност, която да пази,

има само гласа си, (за да извика за помощ -  спасение)

 

не взема нищо, но и не дава,

животът ù

е история на тъгата...

 

но тя

се нуждае!...

... от очи,

които да я поискат,

от сърце,

което да я обича,

от Любов,

която да я закриля...

 

... не се нуждае от невъзможното,

само от завръщане

на вярата в живота ù...

знае, че е трудно,

но не губи надежда (гласът ù помага)!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...