Не и разказвай никога за мене,
дори да ти се иска да споделяш,
изтрий спомена за онова време,
днес с мен ти завинаги се разделяш!
Не си мисли в нощите как нежно
галел си косите и лицето, назад път няма,
край и на копнежа
който ти напира в сърцето!
Не я сравнявай никога с мене,
не може да е мен и ти го знаеш,
макар да бяхме с теб за кратко време
тя няма да съм аз! Трябва да ме забравиш!
Не и запявай мойте песни,
тя няма да ги чуе със сърцето и не мисли,
че вижда ми се лесно,
не виждаш ли сълзите по лицето?!
Сега заспивай още съм до тебе,
утре ще му мислиш на раздяла,
с теб живяхме в друго време,
с теб душата ми бе за последно цяла!
© Теодора Цонева All rights reserved.