Тя си остана същата
Тя си остана същата
Тя си остана онази, същата,
дето навремето й подпали къщата.
Дето край тебе случайно мина,
поспря за малко. И се размина.
Тази, с която бе толкоз лесно
да се живее. И интересно,
че даже и днеска тя е готова
на твоето рамо да поплаче отново.
Тази, която дълго прощава.
Със подозренията се разминава.
И на която не беше лесно
да каже "край". И да изчезне.
Тази, която още бленува
старите мигове. И ги сънува.
Тази загадъчна, скритата, тайната,
която с три думи, ти тегли майната.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
