Mar 27, 2010, 9:00 PM

Тя> < Ти

  Poetry » Love
748 0 4

Ще се стичам на спомени...

Плуваща вътре във теб.

Ще дочупвам треските отломени,

изгорели в горчивата степ.

 

И когато събуждам очите си,

само дланите ще изгорят,

искаща пагубно от мечтите си

само небето да покорят.

 

Съчки и огън - ще ги преплитам,

тътен и лед - ще прекося,

орлови птици пак ще долитат,

шепнейки с устните името: Тя!

 

Тайни и гробове - те не те спират,

пак със кафе ще добиваш черти...

Падаща, капеща, като чакаща диря -

Тя ще рисува със устните името: Ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...