Тъга
Обичам те, колко силно те обичах!
Толкова е страшно човек да е сам.
Чакам те, колко упорито те чаках!
Тези чувства на кого ли сега да ги дам?
Липсваш ми, колко много ми липсваше,
когато те няма! Как дълбоко боли!
Търся те, колко дълго те търсих,
но разбрах, че не трябва да вярвам в мечти.
Искам те, колко властно те исках,
че дори се уплаши от мен.
Моля те, колко горещо те молих,
да дочакаме заедно новя ден.
Боли ме, колко истински ме болеше,
от липсата на внимание.
Гори в мен, колко бурно гореше,
изпепеляващо всичко желание.
Умирам, колко бързо умирах,
недокосната от ръцете ти.
Пълзя, колко грозно пълзях,
навела глава във нозете ти.
Боря се, колко трудно преборих
нуждата си да те прегърна.
Убих, но ти не ще убиеш във себе си
желанието да се върна!
© Петрана Кънева All rights reserved.
