mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
Sep 25, 2008, 6:03 PM

Тъга 

  Poetry » Other
391 0 1

Капки от клоните се стичат

и мокрят моето лице,

май очите ги привличат,

или стене пак едно сърце.

 

И събирам обрулени спомени,

пилея се на кръстопът,

въздишки, с болката отронени,

сълзите за прошка зоват.

 

Нямам сили, а и какво да кажа,

агонизира пак моята тъга,

препускайки, се сливам с пейзажа,

оставям само кална следа!

© Мария Манджукова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • прекрасно... Поздрави... Май това състояние не е само мое този есенен ден... Дъждът, тъгата... И под тия ситни капчици хората си намигат честичко случайно по улиците, когато погледнат някой наоколо но капчица пада в окото и намигат
Random works
: ??:??