Jul 19, 2013, 8:04 PM  

Тъга

  Poetry » Love
881 0 0

Живееш в своя свят сега,

а аз във моя... откога?

 

Допирни точки търся аз

и моля се да бъда твоя,

но ти дори не знаеш за това.

какво ли да очаквам... и кога?

 

Скучаеш в тъмното,

                   а аз в ноща,

мечтаеш нещичко за себе си  дори,

                  а аз за теб... нали!!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инци All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...