Тъга
Дъждът напролет носи тишина,
в очакване след дълга пуста зима.
Дъждът на пролет носи самота -
мълчана и несподелима.
Дъждът на пролет не е просто дъжд,
а е сълзи от много тъжни тайни,
които се отприщват изведнъж -
уплашени, отчаяни, случайни.
И те попиват в жадната земя
и семена покълват от тъгата,
пробиват твърдата повърхнина,
покриват долините и полята.
Превъщат се във шарени цветя,
обречени да търсят светлината.
Във сока на зелената трева,
в дърветата, във храстите, в листата.
Но ти безбожно в страхове мълчи.
В душата ти предсмъртно гарвън грачи.
Тъгата ми ще се роди в сълзи
и пролетта над теб ще я изплаче.
© Мира All rights reserved.
