Тъга
на майка ми 19.03.1953-18.02. 2001
Стоя сама потънала във мрака
в прегръдките на кротка тишина.
За теб си мисля и да дойдеш чакам,
в миг да отвориш входната врата.
Аз искам да узная, мила мамо,
гордееш ли се с мене ти сега
с човека, който станах...Исках само
да те зарадвам и да ти благодаря...
Теб веч те няма, мила моя мамо...
Не ще да чуя топлия ти глас,
та да ми кажеш едно нещо само.
Аз станах ли достойна дъщеря?
Ти липсваш ми – глагол в сегашно време
и вечно чувство на една тъга.
Ще трябва да живея аз с туй бреме,
но поне не ще да съм сама.
© Росица Георгиева All rights reserved.
