Dec 3, 2009, 12:09 AM

Тъга 

  Poetry » Other
724 0 3
Капките дъжд се стичат по стъклото,
оставяйки влажна следа,
красива е гледката на дъжда,
ромолящ тихо в нощта.
Лежа във леглото сама
и мисля си за това,
колко голям е светът,
колко жестоки са хората.
Колко сив е градът,
колко сме поддадени на умората,
на гнева в нашите сърца.
И колко далече сега е денят, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Боянова All rights reserved.

Random works
: ??:??