3.12.2009 г., 0:09 ч.
Тъга
Капките дъжд се стичат по стъклото,
оставяйки влажна следа,
красива е гледката на дъжда,
ромолящ тихо в нощта.
Лежа във леглото сама
и мисля си за това,
колко голям е светът,
колко жестоки са хората.
Колко сив е градът,
колко сме поддадени на умората,
на гнева в нашите сърца.
И колко далече сега е денят, ...
оставяйки влажна следа,
красива е гледката на дъжда,
ромолящ тихо в нощта.
Лежа във леглото сама
и мисля си за това,
колко голям е светът,
колко жестоки са хората.
Колко сив е градът,
колко сме поддадени на умората,
на гнева в нашите сърца.
И колко далече сега е денят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Райна Боянова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
