Тъга за България
Предават "Шоуто на Слави" в Америка.
Аз гледам... Гледам и тъгувам
за рожбите ни, отпътували
през океани и земи,
от своята страна прокудени,
да търсят чужди добрини.
А песента за облачето бяло
разплаква толкова души,
за своята родина заболeли
и изтървали скритите сълзи.
И гледам внучката по скайпа
тревожно - болничка лежи,
но се усмихва "О, ще се оправя!"
а в мен тъгата ú пълзи.
"Защо си толкова далече, бабо,
от твоя чай да ми направиш?"
Да беше, мило, чаят само,
то лесно можеше да го забравим.
Деца, не си отивайте от нас! -
Аз моля, моля своя Бог без глас -
тук даже слънцето е друго,
усмихнато сърцата топли.
И може много да е трудно,
но направете своя опит.
Едва ли някой днес отрича,
че много, много ще е нужно,
но българите, ако са задружни,
ако Родината си, не държавата обичат...
Ако.. Ако... Ако...
То няма те Родината
да чуват по концерти само
и по лицата свидни няма
преглътнатите сълзи да се стичат.
И няма само
далеч на Изток с обич да заничат
на младостта очите нямо...
И няма само... Няма само...
А някъде в безкрая е България!
© Роза Василева All rights reserved.
