Melanie (Елица Георгиева) Melanie (Елица Георгиева)
20 163
Nov 26, 2009, 2:43 PM

Тъгата

  Poetry
593 0 5

идва неусетно и присяда
на прага
търкулва сълзата
и потъва във нея
пронизва сърцето
със вълшебна рапира
а после го гледа
как глухо умира
по кожата тръпки
за секунди прокарва
във устата засяда
и във миг тя пресъхва
раздира със стон тишина
тъмнината
а после с дъжда
се изгубва в безкрая
тя е крехка и силна
тя не знае пощада
идва тръгва умира
и отново се ражда
тя е вечен въпрос
и безименна стража
във живота без нея
ще е празна зората
с ветровете препуска
във слънцата изгаря
разпилява любов
и надежда ти дава
в този свят тъй суров
тя доброто отглежда
нежен тих благослов
е душата и вечна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0