Тъгата
идва неусетно и присяда
на прага
търкулва сълзата
и потъва във нея
пронизва сърцето
със вълшебна рапира
а после го гледа
как глухо умира
по кожата тръпки
за секунди прокарва
във устата засяда
и във миг тя пресъхва
раздира със стон тишина
тъмнината
а после с дъжда
се изгубва в безкрая
тя е крехка и силна
тя не знае пощада
идва тръгва умира
и отново се ражда
тя е вечен въпрос
и безименна стража
във живота без нея
ще е празна зората
с ветровете препуска
във слънцата изгаря
разпилява любов
и надежда ти дава
в този свят тъй суров
тя доброто отглежда
нежен тих благослов
е душата и вечна
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
