Тъгата си побрах в една сълза,
забравих я, дори не я потърсих!
Отрони се внезапно и сама,
реалността отново ме разтърси!
- Защо си тук? Учудено попитах!
- Повика ме, не помниш ли това!
Не помнех нищо, злото все отритвах
и не задържах нищо гнило в своята душа!
Но ето днес, сълзата ми гореща,
събрала в себе си горчилка от света,
напомни ми, че всички тук сме грешни,
но обич носим в своите сърца!
© Руми All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
