Тъгата, която бях забравила
Тъгата си побрах в една сълза,
забравих я, дори не я потърсих!
Отрони се внезапно и сама,
реалността отново ме разтърси!
- Защо си тук? Учудено попитах!
- Повика ме, не помниш ли това!
Не помнех нищо, злото все отритвах
и не задържах нищо гнило в своята душа!
Но ето днес, сълзата ми гореща,
събрала в себе си горчилка от света,
напомни ми, че всички тук сме грешни,
но обич носим в своите сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
