Тъгата на любовта

Poetry » Love

538 1 1

Усмивката ти ме озари,

когато бе до мен,

но облак слънцето скри

един тъжен ден.

Самотен съм в празна стая,

дъжд вън капе леко,

че напразно аз за теб мечтая,

че ти си тъй далеко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Princessa_Arabella (Aна Мария)

Тъжно е да...
Но красиво и тази усмивка си струва тъгата.
Хубава творба!

2016-09-18T03:21:25+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0