Самотен бях, унил, нещастен.
Потънал в тежката съдба злощастна.
И бягах, и крих се да забравя,
да изчезна и тихо да ридая.
Самотен бях, унил, нещастен.
До онзи ден, когато те видях.
И сякаш щастието у мен проблясна
и неземен дар в сърцето ми порасна.
Търсих ли те? Не, не зная!
Аз бягах от живота свой!
И като гръм в сърцето ми се вясна
и даде пулс, и кръв и мисъл прясна. ...