Вървях в дъжда с приятелка,
сълзите си от нея не скрих.
Тя е моята подкрепа,
в нея човек открих.
Вървях и плачех аз,
сълзите ми падаха с пороя.
Редаех, крещях на глас,
когато рейсът скри се зад завоя.
Осъзнах, че без него е тежко,
че той необходим ми е.
Стана ми много тъжно,
преболя и моето сърце.
© Пролетното момиче All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
