sandra44mateva (Пролетното момиче)
173 16
Oct 13, 2009, 5:58 PM

Тъгуване 

  Poetry » Love
649 0 2

Вървях в дъжда с приятелка,
сълзите си от нея не скрих.
Тя е моята подкрепа,
в нея човек открих.

Вървях и плачех аз,
сълзите ми падаха с пороя.
Редаех, крещях на глас,
когато рейсът скри се зад завоя.

Осъзнах, че без него е тежко,
че той необходим ми е.
Стана ми много тъжно,
преболя и моето сърце.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не плачи...идват и по-добри дни за теб...поздрав!
  • "Вървях и плачех аз,
    сълзите ми падаха с пороя."

    И знаеш ли? Успя да ме разчувстваш! 6+ Страхотно е!
Random works
: ??:??