sandra44mateva (Пролетното момиче)
173 16
Oct 13, 2009, 5:58 PM

Тъгуване 

  Poetry » Love
681 0 2
Вървях в дъжда с приятелка,
сълзите си от нея не скрих.
Тя е моята подкрепа,
в нея човек открих.
Вървях и плачех аз,
сълзите ми падаха с пороя.
Редаех, крещях на глас,
когато рейсът скри се зад завоя.
Осъзнах, че без него е тежко,
че той необходим ми е.
Стана ми много тъжно,
преболя и моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Random works
: ??:??