Тъй както аз те нося за глухарче
Не сменяй с навик своите очи!
С една октава повече преливат.
Обесих с перли хилавите дни.
Отляво ми е падналата мигла.
Не връзвай лодки в залив от мъгли!
Ела със мен до било в планината.
Под стъпките сланата се топи.
Щурец държи ръка върху ръката.
Приспани ли са дивите коне?
Луна ли ни подписа по стъклата?
Готов ли си за мен да окрадеш
на бисери дъждовни светлината?
Не са напразни виното, меда.
Аз мога да ти обещая чайки,
които правят слънце своя фар,
тъй както аз те нося за глухарче.
Не сменяй с навик своите очи!
И късните ни чувства са магнити.
Навярно любовта ще провери
най-нежната окова в старините
