Тъй тежко е сред хора да си сам
Тъй тежко е сред хора да си сам,
тъй трудно е самичък да се бориш
и вечно да оставаш неразбран,
сърцето за света си да затвориш.
Не ще почувстваш болката ми, знам,
и ти рани душата ми самотна,
аз обич вече нямам да ти дам,
дарих ти я... останала сиротна.
Забравих всяка дума, всеки срам,
обидите ти вече не раняват,
но тежко е, почувстваш ли се сам,
на слънцето лъчите не огряват.
Животът ми премина в този мрак...
и може би така ще е до края...
но моля те, не ме очаквай пак!!...
Навярно ще съм по-щастлива в рая...
Тъй тежко е сред хора да си сам!!!
© Красимира Касабова All rights reserved.
