Mar 1, 2008, 7:40 PM

Тъжен дъжд 

  Poetry » Love
883 0 5

Пороен дъжд навън вали,

вече трети ден не спира -

слива се с моите сълзи

и душата покой не намира.

Усмивката моя изчезна,

усмивката ми се стопи.

Капките дъждовни я отнеха

и оставиха своите следи.

Струйки дъжд по стъклата се стичат,

мокри следи оставят,

погледа мой привличат,

душата да погубват не престават.

Стоя загледана навън,

в пространството погледът се рее,

всичко изглежда като сън -

студен вятър в мене вее.

Мрачно става моето сърце,

тъжен е тоз' пороен дъжд.

Копнея за твоето лице,

копнея да те видя още веднъж.

Мразя този дъжд пороен,

мразя таз' тъга, която ми донася,

всяка сълза пада като лист отронен

и за нещастието мое допринася.

© Лиляна Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??