Тъжен дъжд
Пороен дъжд навън вали,
вече трети ден не спира -
слива се с моите сълзи
и душата покой не намира.
Усмивката моя изчезна,
усмивката ми се стопи.
Капките дъждовни я отнеха
и оставиха своите следи.
Струйки дъжд по стъклата се стичат,
мокри следи оставят,
погледа мой привличат,
душата да погубват не престават.
Стоя загледана навън,
в пространството погледът се рее,
всичко изглежда като сън -
студен вятър в мене вее.
Мрачно става моето сърце,
тъжен е тоз' пороен дъжд.
Копнея за твоето лице,
копнея да те видя още веднъж.
Мразя този дъжд пороен,
мразя таз' тъга, която ми донася,
всяка сълза пада като лист отронен
и за нещастието мое допринася.
© Лиляна Иванова All rights reserved.
