Тъжен мим
Защо ли вече ме забрави?
Не съм за теб, по сълзите разбрах,
по устните, тъй тъжни и корави,
от дните, във които не живях!
Далечен съм, забравен и ненужен
и скитащ като вълка - единак,
мечтаех да усетя погледа ти южен,
но в твоята градина не заспах.
А тя ухаеше на слънчеви череши,
на гроздове големи - кехлибар,
и сладък звън във утрото ехтеше,
когато аз превръщах се в звънар.
Вълшебен звън! Защо ли те прокуди?
Защо угасна огнената шир?
Море от нежност под клепачи-пеперуди
душата ми затвори в манастир.
Намерих те, а виж, че те загубих
като в сюжет от романтичен филм,
обикнах те, останах недолюбен -
осъдена душа с очи на тъжен мим.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
