sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
1.06.2012 г., 10:06 ч.

Тъжен мим 

  Поезия » Любовна
707 0 2

Защо ли вече ме забрави?

Не съм за теб, по сълзите разбрах,

по устните, тъй тъжни и корави,

от дните, във които не живях!

 

Далечен съм, забравен и ненужен

и скитащ като вълка - единак,

мечтаех да усетя погледа ти южен,

но в твоята градина не заспах.

 

А тя ухаеше на слънчеви череши,

на гроздове големи - кехлибар,

и сладък звън във утрото ехтеше,

когато аз превръщах се в звънар.

 

Вълшебен звън! Защо ли те прокуди?

Защо угасна огнената шир?

Море от нежност под клепачи-пеперуди

душата ми затвори в манастир.

 

Намерих те, а виж, че те загубих

като в сюжет от романтичен филм,

обикнах те, останах недолюбен -

осъдена душа с очи на тъжен мим.

 

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??