Dec 15, 2007, 10:13 AM

Тъжен наблюдател

  Poetry » Love
951 0 4
Не те познавам и не искам цвета на твоите очи да знам,
но погледа му разпознавам,
и тебе виждам в него, когато мисли, че е сам...

Била съм безразлична към твоето страдание,
и знам, че няма дума,
която да използвам в свое оправдание...

Това, което искам да не знаеш,
че в погледа на всяка друга,
можеш себе си да разпознаеш...

Желая ти кураж и сила,
товара си да носиш,
и да съумееш да си мила...

А аз оттеглям се безславно,
и ставам тъжен наблюдател
много бавно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...