Тъжна есен...
Тъжна есен...
Студена есен...
Голи клони...
Полъх на вятър...
И разбито сърце...
Признаци за любов...
и за нещастие...
Листата падат...
А с тях и аз...
падам от небесата...
Дъжд вали...
А и сълзи капят от моите очи...
Небето мрачно се провиква...
И крещи ми силно то...
Пейка... потънала от топли есенни листа...
В парка...
сама...
ето... есенен лъч... светлина...
през голите клони проблясва...
А те танцуват тъжен валс...
И всички спират... работа унесени...
От топлия лъч светлина...
Очите ми огрява...
Кошче за боклук...
обърнато... Но
спокойствие в природата царува...
и хората говорят и говорят...
''Какво ли пък и е на тази сега,
има всичко, което и трябва,
защо ли е тази тъга?!''
Сякаш всички ме познават...
само по лице...
Но, никой от тях не може да проникне
в моето сърце...
А... паркът е пуст...
Само звук от мойта стара люлка оглася света...
Само звук от тананикане...
Говори в природата...
"'На на на... I miss u... miss u s0 bad... i Don't forget you... oh it's s0 sad...''
И всичко в мен шепти, че хубавата част свърши...
Есента напомня ми,
че всичко хубаво приключи...
... Тъжна есен... Потънала...
в есенния дъжд...
Капки златни... падат върху пейката мокра...
Само люлката издава шум...
И китара някъде губи се там...
Студена есен... голи клони... и...
разбито сърце...
© Божидара All rights reserved.
