Завръщах се от някъде по тъмно.
Пред фаровете гаснеха светулки.
Не исках да ги мачкам хладнокръвно -
кракът ми на спирачката потъна.
Подкарах бавно.
Умножих процента
с голяма част от тях да се разминем...
Мига пренесох
и сравних с момента,
във който ти със радост ме изтриваш...
© Людмила Билярска All rights reserved.
----
Чудесно е, че се спря, Никол! Благодаря ти!
----
Петинка, мило сърчице, благодаря ти, че отново си до мен! През Океана летят моите поздрави за теб!
----
НА ВСИЧКИ ВАС, МОМИЧЕТА, ПОЖЕЛАВАМ ЕДИН КРАСИВ НЕДЕЛЕН ДЕН И УСПЕШНА НОВА СЕДМИЦА, ПРЕИЗПЪЛНЕНА С РАДОСТ!
Люси