Sep 11, 2009, 10:19 AM

Тъжна истина... 

  Poetry » Other
564 0 4

Завръщах се от някъде по тъмно.

Пред фаровете гаснеха светулки.

Не исках да ги мачкам хладнокръвно -

кракът ми на спирачката потъна.

Подкарах бавно.

Умножих процента

с голяма част от тях да  се разминем...

 

Мига пренесох

и сравних с момента,

във който ти със радост ме изтриваш...

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ани мила, благодаря ти, че хареса! С обич за теб!
    ----
    Чудесно е, че се спря, Никол! Благодаря ти!
    ----
    Петинка, мило сърчице, благодаря ти, че отново си до мен! През Океана летят моите поздрави за теб!
    ----
    НА ВСИЧКИ ВАС, МОМИЧЕТА, ПОЖЕЛАВАМ ЕДИН КРАСИВ НЕДЕЛЕН ДЕН И УСПЕШНА НОВА СЕДМИЦА, ПРЕИЗПЪЛНЕНА С РАДОСТ!
    Люси
  • Идейно!
    Поздрави, Люси!
  • интересен стих ...
  • Хубав стих!
Random works
: ??:??