Празни погледи пред олтара в божия храм,
тела треперят, сълзи от очите се стичат,
душите тъгуват за това, що най-обичат.
След последните думи, които се изричат,
от надеждата в сърцата остава ни грам.

Плач, плач и само плач цял ден черквата оглася,
свещите горят, с тях изгарят и мечтите,
надежди и любов, таяли се в душите.
Няма болка по-голяма от таз в гърдите,
от таз, която смъртта в сърцата нанася.

Няма да има ден, в който болката да спре,
и миг, в който загубата да се забрави,
няма ли Бог, няма кой от смъртта да избави.
Има едни тъжни очи, а погледът крещи
,,След смъртта на дете остава половин сърце".