Dec 19, 2006, 11:56 AM

Тъжно като безразличие

  Poetry
1.6K 0 7

Онези двамата,които
завинаги да се обичат
си обещаха под звездите -
едно момче, едно момиче -
тях вече няма ги отдавна.
Останаха далеч назад.
Със тях са малките ни тайни,
а  в този безразличен свят
отдавна вече са изгубени
и Ъгълчето на мечтите,
и Улицата на целувките.
Кажи ми, как се променихме?
Защо сега във нас е пусто?
Кажи ми, помниш ли вкуса
на зажаднелите ми устни?
Купуваш ли за мен цветя?
Не зная. Вече и не вярвам,
че може би ще си припомниш.
Отдавна спрях да се надявам.
Край нас е равнодушно болно.
Безкрайно пусто е в очите.
И тъжно, като безразличие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжен стих, до болка реален, но и докосващ съзнанието.

    Поздрав и усмивка Ружена.
    (усмихни се въпреки сивотата)
  • Благодаря ви за докосването до стиха ми.Безразличието убива,вие,разбира се го знаете,то оцвети живота ми в сиво.Но и това минава.Желая ви пъстър ден утре,въпреки дъжда
  • Тъжно е ... но много хубаво!
  • Стиховете ти са много хубави. С почерк!!!
  • Поздравления за стиха, Ружена!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...