Тъжно като безразличие
Онези двамата,които
завинаги да се обичат
си обещаха под звездите -
едно момче, едно момиче -
тях вече няма ги отдавна.
Останаха далеч назад.
Със тях са малките ни тайни,
а в този безразличен свят
отдавна вече са изгубени
и Ъгълчето на мечтите,
и Улицата на целувките.
Кажи ми, как се променихме?
Защо сега във нас е пусто?
Кажи ми, помниш ли вкуса
на зажаднелите ми устни?
Купуваш ли за мен цветя?
Не зная. Вече и не вярвам,
че може би ще си припомниш.
Отдавна спрях да се надявам.
Край нас е равнодушно болно.
Безкрайно пусто е в очите.
И тъжно, като безразличие.
© Ружена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви за докосването до стиха ми.Безразличието убива,вие,разбира се го знаете,то оцвети живота ми в сиво.Но и това минава.Желая ви пъстър ден утре,въпреки дъжда
-
Тъжно е ... но много хубаво!
-
Стиховете ти са много хубави. С почерк!!!
-
Поздравления за стиха, Ружена!
-
Безкрайно пусто е в очите.
И тъжно, като безразличие.
* * *
Много тъжна емоция си пресъздала - изчерпани, забравени чувства... Но има ли все още пламъче на обич, Любовта пак може да се разгори! Поздрави! -
последният ред казва всичко. няма по-тъжно от безразличието! поздравления, Ружена!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав и усмивка Ружена.
(усмихни се въпреки сивотата)