19.12.2006 г., 11:56

Тъжно като безразличие

1.6K 0 7

Онези двамата,които
завинаги да се обичат
си обещаха под звездите -
едно момче, едно момиче -
тях вече няма ги отдавна.
Останаха далеч назад.
Със тях са малките ни тайни,
а  в този безразличен свят
отдавна вече са изгубени
и Ъгълчето на мечтите,
и Улицата на целувките.
Кажи ми, как се променихме?
Защо сега във нас е пусто?
Кажи ми, помниш ли вкуса
на зажаднелите ми устни?
Купуваш ли за мен цветя?
Не зная. Вече и не вярвам,
че може би ще си припомниш.
Отдавна спрях да се надявам.
Край нас е равнодушно болно.
Безкрайно пусто е в очите.
И тъжно, като безразличие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжен стих, до болка реален, но и докосващ съзнанието.

    Поздрав и усмивка Ружена.
    (усмихни се въпреки сивотата)
  • Благодаря ви за докосването до стиха ми.Безразличието убива,вие,разбира се го знаете,то оцвети живота ми в сиво.Но и това минава.Желая ви пъстър ден утре,въпреки дъжда
  • Тъжно е ... но много хубаво!
  • Стиховете ти са много хубави. С почерк!!!
  • Поздравления за стиха, Ружена!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...