19 дек. 2006 г., 11:56

Тъжно като безразличие

Поэзия

1.6K 0 7

Онези двамата,които
завинаги да се обичат
си обещаха под звездите -
едно момче, едно момиче -
тях вече няма ги отдавна.
Останаха далеч назад.
Със тях са малките ни тайни,
а в този безразличен свят
отдавна вече са изгубени
и Ъгълчето на мечтите,
и Улицата на целувките.
Кажи ми, как се променихме?
Защо сега във нас е пусто?
Кажи ми, помниш ли вкуса
на зажаднелите ми устни?
Купуваш ли за мен цветя?
Не зная. Вече и не вярвам,
че може би ще си припомниш.
Отдавна спрях да се надявам.
Край нас е равнодушно болно.
Безкрайно пусто е в очите.
И тъжно, като безразличие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Етчи (Анета Саманлиева)

Тъжен стих, до болка реален, но и докосващ съзнанието.

Поздрав и усмивка Ружена.
(усмихни се въпреки сивотата)

2007-01-03T12:48:40+02:00
Ружена (Ружена)

Благодаря ви за докосването до стиха ми.Безразличието убива,вие,разбира се го знаете,то оцвети живота ми в сиво.Но и това минава.Желая ви пъстър ден утре,въпреки дъжда

2006-12-19T23:53:52+02:00
didislava (Дидислава)

Тъжно е ... но много хубаво!

2006-12-19T17:38:25+02:00
Румена (Румена Румена)

Стиховете ти са много хубави. С почерк!!!

2006-12-19T13:02:30+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления за стиха, Ружена!

2006-12-19T12:11:58+02:00