19 дек. 2006 г., 11:56

Тъжно като безразличие 

  Поэзия
1323 0 7

Онези двамата,които
завинаги да се обичат
си обещаха под звездите -
едно момче, едно момиче -
тях вече няма ги отдавна.
Останаха далеч назад.
Със тях са малките ни тайни,
а  в този безразличен свят
отдавна вече са изгубени
и Ъгълчето на мечтите,
и Улицата на целувките.
Кажи ми, как се променихме?
Защо сега във нас е пусто?
Кажи ми, помниш ли вкуса
на зажаднелите ми устни?
Купуваш ли за мен цветя?
Не зная. Вече и не вярвам,
че може би ще си припомниш.
Отдавна спрях да се надявам.
Край нас е равнодушно болно.
Безкрайно пусто е в очите.
И тъжно, като безразличие.

© Ружена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжен стих, до болка реален, но и докосващ съзнанието.

    Поздрав и усмивка Ружена.
    (усмихни се въпреки сивотата)
  • Благодаря ви за докосването до стиха ми.Безразличието убива,вие,разбира се го знаете,то оцвети живота ми в сиво.Но и това минава.Желая ви пъстър ден утре,въпреки дъжда
  • Тъжно е ... но много хубаво!
  • Стиховете ти са много хубави. С почерк!!!
  • Поздравления за стиха, Ружена!
  • Безкрайно пусто е в очите.
    И тъжно, като безразличие.
    * * *
    Много тъжна емоция си пресъздала - изчерпани, забравени чувства... Но има ли все още пламъче на обич, Любовта пак може да се разгори! Поздрави!
  • последният ред казва всичко. няма по-тъжно от безразличието! поздравления, Ружена!
Предложения
: ??:??