Искам да заспя
и да те забравя.
Да спомням си това,
което правеше ме
най-щастлива!
Обичана, ама много,
така както ти го можеш.
Искам много светлина,
усмивки на лицата
и много, много,
все да си говорим
за хубавото в живота.
Та ние никога
не сме мълчали,
а само сме говорили
и сме се смяли.
Летяхме с едни криле
и толкова красиво беше.
Иди си вече,
не искам те такъв.
Лъжите не понасям!
© Елена All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
