Искам да заспя
и да те забравя.
Да спомням си това,
което правеше ме
най-щастлива!
Обичана, ама много,
така както ти го можеш.
Искам много светлина,
усмивки на лицата
и много, много,
все да си говорим
за хубавото в живота.
Та ние никога
не сме мълчали,
а само сме говорили
и сме се смяли.
Летяхме с едни криле
и толкова красиво беше.
Иди си вече,
не искам те такъв.
Лъжите не понасям!
© Елена All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
