nikka (Надежда) nikka (Надежда)
1 32
Dec 17, 2010, 6:34 PM

Тъжно пробуждане

  Poetry » Love
1.1K 0 12

Утрото с накъсано дихание

покани ме с усмивка вън,

само тихичко ридание

в мен проплака по изгубен сън...

        Реалността ми, пак оловно сива,

        погледна ме в очите със тъга,

        защо в съня си съм щастлива,

        а с болка срещам утринта?

Тъй цветен и безгрижен е сънят ми,

как искам, искам да остана там,

където ти със нежни длани

събуждаш слънцето за мен...

         Там величествени водопади

          целуват с тътен девствена земя

          и под неземни звездопади

          аз и ти вървим ръка в ръка...

Но утрото и днес не ме пожали,

в лицето ми горчиво се изсмя

и в неговите зимни длани

събудих се аз пак сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0