nikka (Надежда)
32 251
17.12.2010 г., 18:34 ч.

Тъжно пробуждане 

  Поезия » Любовна
789 0 12

Утрото с накъсано дихание

покани ме с усмивка вън,

само тихичко ридание

в мен проплака по изгубен сън...

        Реалността ми, пак оловно сива,

        погледна ме в очите със тъга,

        защо в съня си съм щастлива,

        а с болка срещам утринта?

Тъй цветен и безгрижен е сънят ми,

как искам, искам да остана там,

където ти със нежни длани

събуждаш слънцето за мен...

         Там величествени водопади

          целуват с тътен девствена земя

          и под неземни звездопади

          аз и ти вървим ръка в ръка...

Но утрото и днес не ме пожали,

в лицето ми горчиво се изсмя

и в неговите зимни длани

събудих се аз пак сама...

© Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мъдро.Благодаря
  • Някой, някъде, някога си бе казал: "Няма нищо по-хубаво от Самотата, когато... не си сам". И е бил прав!
    Поздрави за творбата !!!
  • Много хубаво и искрено!
    Поздравления и от мен!
  • Но все пак ти си Надежда!
  • ДА
  • Нищо,Руме,но винаги когато можеш си добре дошла
  • Много е красиво....много!
  • Благодаря ви момичетаКакто се казва от вашите уста в божиите уши...
  • Обикновено сънуваме това, към което се стреми душата ни и проклинаме, денят, отнел ни илюзорното щастие. Но много често сънищата ни се сбъдват. Желая ти и твоят сън да се сбъдне и края на стихотворението да прозвучи, примерно ето така:

    И ето,нежно утрото ме гали!
    Душата ми от щастие запя.
    Не ме е страх!И в ледните му длани,
    до мен си ти. Не съм сама!
  • ДаноНали уж понякога са пророчески...Благодаря виБлагодаря и на този който ми е дал оценка,но бих се радвала да го чуя и тукМного сте ми скъпи всички!
  • Да,Надежда,колко щеше да е хубаво сънищата да са и реалност!!!И кой знае...може някой ден да станат!!!
  • Много ми хареса, Надежда, а финалът е супер!!!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??