Тъжно пробуждане
Утрото с накъсано дихание
покани ме с усмивка вън,
само тихичко ридание
в мен проплака по изгубен сън...
Реалността ми, пак оловно сива,
погледна ме в очите със тъга,
защо в съня си съм щастлива,
а с болка срещам утринта?
Тъй цветен и безгрижен е сънят ми,
как искам, искам да остана там,
където ти със нежни длани
събуждаш слънцето за мен...
Там величествени водопади
целуват с тътен девствена земя
и под неземни звездопади
аз и ти вървим ръка в ръка...
Но утрото и днес не ме пожали,
в лицето ми горчиво се изсмя
и в неговите зимни длани
събудих се аз пак сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
