Тъмна луна

Poetry

527 0 0

Отблъснат надолу невярващ в мен

мисълта ти е чук във стената тухла по тухла от разум строен

Сам, изгубен без капка светлина във нощта

не знам каква е тази тъмна луна

Удавен във мрака видях твоето лице

спаси ме загива моето сърце

Ти си тръгваш изчезва моята луна

трупът ми плува в мрак на съдба

На дъното е светло аз съм на повърхността

отразява блясъкът на тъмна луна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0