Как времето спря,
макар и всички да казват,
че това е невъзможно...
Как времето спря
и то в отрицателната му,
тъмна страна.
За нас сега вече нямаше
кой да ни погледне
и да ни погали.
Нямаше те теб
пак да ни похвалиш
и пак да ни покажеш грешките...
Но сигурно ще има ден,
в който ще се осъзнаем
и просто ще продължим напред.
Само се молим,
нека този ден настъпи скоро
и да ни е в един от дните, където
да ни се върнат мечтите!
© Ребека Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
