Как времето спря,
макар и всички да казват,
че това е невъзможно...
Как времето спря
и то в отрицателната му,
тъмна страна.
За нас сега вече нямаше
кой да ни погледне
и да ни погали.
Нямаше те теб
пак да ни похвалиш
и пак да ни покажеш грешките...
Но сигурно ще има ден,
в който ще се осъзнаем
и просто ще продължим напред.
Само се молим,
нека този ден настъпи скоро
и да ни е в един от дните, където
да ни се върнат мечтите!
© Ребека Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
