Тъмни ноти

Къде сте, познати лица,

умело в ъгъла скрити?

Отмина като ден младостта -

всички спомени - с радост покрити,

всички погледи - към звездите изтрити!

А днес аз стоя все така

сив, безмълвен и тих

и сещам се за времена,

посипани с прах пепелив.

Нямаше място за нас - 

бойци към звездите... простора,

след нас идват други лица,

след нас те пристигат... природа!

И опитваме да отлепим

от дланите груби живота,

и искаме да си простим,

но не можем... изтича ни срока.

А децата след нас са пионки,

както бяхме и ние... дружина

... и за грешки, мъки и болки

няма дом, има само пустиня!

Изтича ни времето... жалко!

Изтича до последна минута!

А детето във мен е по-малдо

и съдбата му остава... нечута!

Житейският опит лъжа е!!!

Той забравя се както всемира!

Мислиш, че нещо научил си

... докато научиш го, ти вече умираш!

И живееш със страх... безпокойство,

и живееш ден подир ден,

и го няма твоето достойнство

... ти си никой... сам... осквернен!!!