Monny (Симона Гълъбова)
223 764
Aug 6, 2009, 11:20 PM

Тъмно... няма да е днес! 

  Poetry » Love
436 0 3

Дорде погледна... и се стъмни!

Проблясна пак последната звезда нощес...

И светнаха в позлата улиците стръмни,

а мислех... тъмно няма да е днес.

И казвах - има време...

А то горкото... се препъна във перваза стар,

тогаз едва... събуди се и спря да дреме -

не щя душата ми да му е вече цар.

Сърцето - болното,

така и не престана,

забило чук в металната дъска,

не спря да удря,

празно място не остана,

умираше,

но с хъс докрай блъскá!

Накрая почна да мухлясва,

разпаднаха се всичките му части във екстаз,

последно помня... как свещта угасна...

Остана голо...

Любовта пропя едва тогаз.

И светна стаята ми цяла,

кат' слънчев ореол изви снага,

и знаех - станала е бяла,

и нова е...

Без капчица открадната вина!

Престана да е крадла прашна,

оная спяща къща вътре в мене,

забрави да поема болка страшна,

а сърцето ми забрави как се стене!

Забрави и сълзата,

напомняща му дъжд във слънчев ден,

просветна със величието си душата

и във едно се вплете с любовта и с мен.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??