Търсих те във полета на птиците с надежда
като тях да извисим тела в простора,
без да знам къде ли ни отвежда,
да забравим всъщност, че сме хора.
Търсих те във шепота на вятъра,
който нежно си игра с косите ми
послание по него бих ти пратила,
но не ще видиш любовта в очите ми.
Търсих те в уханието на цветята
и си уших от него дреха,
мога боса до теб да вървя по земята,
за да дам на сърцето ти утеха.
© Зл Павлова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
