- Валеше ли, или съм го сънувал?
На пръсти някой мина през съня.
Отронен лист във хладна локва плува,
зад ъгъла се скрива утринта.

*Студено ли е, или просто ти не си до мене?
Със хладни стъпки идва есента,
загледана през мрачния прозорец в тъжно време,
чувам как умират пожълтелите листа.

- В гърба ми блъска с груби пръсти вятър
и клоните превива сипкав здрач,
забулва пътищата като във слаб театър,
гласът на слънцето кънти в престорен плач.

*Лепкав скреж в косата ми танцува,
на мястото на твоите ръце сега,
с дъх на старо лято тази нощ заспива,
безвъзвратно идва есента.

- И тези улици къде ли пак ме водят?
Не си до мен. Как силно в мен боли
и търси изход тъмна страст без рода.
Във всичко виждам твоите очи.

*Тъга... в ритъма на хладна есен,
спомен за една любов заспа.
Очите ми ще търсят топлината на ръцете ти.
Дано да се открием пак... през пролетта.