Търтей / басня/
Генка Богданова
- Ах, какъв прекрасен мъж!
Ах каква осанка снажна!
Заплени ме изведнъж,
таз особа горда, важна.
Със пленителни очи,
със гърди на гладиатор,
класата му си личи –
кръжи като авиатор.
Ах, сърцето ми тупти
от желание огромно,
този мъж да приютим
в обществото наше скромно.
За Царицата съпруг
по – достоен де ли има?
Няма да открием друг
ний за Майката любима.
Така Търтей непознат
хвалеше пчела неука.
- Той е мързел всепризнат,
той е напаст, не сполука!
Щом до нас е долетял -
рече ѝ пчела по-стара -
в кошер друг е поживял,
и преяждал от нектара.
Търтеят е бил ленив,
и доказано безплоден,
Цяло чудо че е жив,
щом е за баща негоден!
Чуй ме, мила, разбери,
мързеливците са бреме,
те са напаст и дори
в тях опасност тихо дреме.
Не по външността личи,
коя личност е достойна,
та не вярвай на очи,
спрели на осанка знойна!
© Генка Богданова All rights reserved.
