У дома
Ето ме...
пред бабината бяла къща.
Виси на портата ръждясал катинар.
Една дъска на прага ù проскърцва,
киска се ехидно старият таван.
Там...
до стаята виси часовник прашен,
отдавна несверяван, захабен,
годините на времето пренася,
връща ме в един прекрасен ден.
Как...
три деца на двора си играят...
Малкия ми брат пак кара колело.
Батко ми с обелено коляно
се цели по врабчета и стъкло.
А аз...
съм малкото русо момиченце,
скрито някъде там, из цветята
и надиплям букет от игличинки,
с много обич поднасям на баба.
Той...
дядо, старият, почти не говори.
Все се сърди на своите пръсти,
дето свиват тютюн за лулата,
а треперят и всичко се пръска...
Тя...
само вишната, стара - не стара,
до небето завила е клони
и флиртува със вятъра волно,
и се рони ли, рони ли, рони...
Пак
пеят птички в двора на баба.
Врат, цигулчено, извива козлето,
петел свири свойта песен стара,
а котката пък скача на мишлето.
....................................
Ето ме...
пред бабината бяла къща.
Стиска ме за гърлото една сълза...
Един
изстинал спомен ме прегръща.
Напомня ми, че съм си у дома!
© Анета All rights reserved.
