У дома съм
на В.
У дома съм. Бях белия гарван –
сред хиени и пилци безбожни.
В черна доба застивах тревожно,
а под лустрото зрееше рана.
Застоявах се, трескав, в олтара
на суровост и гордост нищожни.
Спорех с вятъра, стъкнал възможност
да ме върже смирен, непокварен.
Полусляп и богат за двамина,
всеки грях изживях – безрезервно.
Тиня газех, воня изкласила,
но дойдох в мойто ложе последно.
У дома се завърнах – във Рила –
милозлив, опростен и прогледнал.
© Плами All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
