У дома съм
на В.
У дома съм. Бях белия гарван –
сред хиени и пилци безбожни.
В черна доба застивах тревожно,
а под лустрото зрееше рана.
Застоявах се, трескав, в олтара
на суровост и гордост нищожни.
Спорех с вятъра, стъкнал възможност
да ме върже смирен, непокварен.
Полусляп и богат за двамина,
всеки грях изживях – безрезервно.
Тиня газех, воня изкласила,
но дойдох в мойто ложе последно.
У дома се завърнах – във Рила –
милозлив, опростен и прогледнал.
© Плами All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
