9.05.2013 г., 22:34 ч.

У дома съм 

  Поезия » Философска
772 0 7

У дома съм

 

                                                на В.

 

У дома съм. Бях белия гарван –

сред хиени и пилци безбожни.

В черна доба застивах тревожно,

а под лустрото зрееше рана.

 

Застоявах се, трескав, в олтара

на суровост и гордост нищожни.

Спорех с вятъра, стъкнал възможност          

да ме върже смирен, непокварен.

 

Полусляп и богат за двамина,

всеки грях изживях – безрезервно.

Тиня газех, воня изкласила,

                   

но дойдох в мойто ложе последно.

У дома се завърнах – във Рила –

милозлив, опростен и прогледнал.

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много емоция и чувствителност дишат в стиха ти. Поздравления!
  • Завиждам ти за Рила.Пада ми се далече и не я познавам,но снимките са замайващи.Поздрав
  • "Сега съм у дома. В сърцето съм на Рила..." - страхотно е, Плами!
    Поздравления!
  • Браво!
  • ...завърнала си се в рая на земята, Плами...Поздравления!
  • като видях ника си спомних някого

    крайно неграмотна мома

    после прочетох........не може толкова неграмотен човек да направи което ти

    разрових до най-старите ти неща - много израстване

    сигурна съм, че се дължи на четене


    браво!!

    и - ми хареса
  • Като видя ника ти, асоциативно се сещам за красиви фотографии! Приятно ме изненада с поезията си!
Предложения
: ??:??