У дома съм
на В.
У дома съм. Бях белия гарван –
сред хиени и пилци безбожни.
В черна доба застивах тревожно,
а под лустрото зрееше рана.
Застоявах се, трескав, в олтара
на суровост и гордост нищожни.
Спорех с вятъра, стъкнал възможност
да ме върже смирен, непокварен.
Полусляп и богат за двамина,
всеки грях изживях – безрезервно.
Тиня газех, воня изкласила,
но дойдох в мойто ложе последно.
У дома се завърнах – във Рила –
милозлив, опростен и прогледнал.
© Плами Всички права запазени