Убийствена любов

Poetry » Love

763 0 0

Като пламъците на нестихващ пожар

изгаря нашата любов.

Силна и неукротима, тя погубва

всеки мой първичен зов.

Сърцето ми изгаря неуморно,

но жар след него вечно тлее,

гръмоносно удря мойто тяло непокорно

и после пак към живота го люлее.

Покоя търся вечно да ме приюти,

но душата ми е в хаоса все заспала...

Нестихващият огън постоянно ме гори

и на спокойствието значението съм още неразбрала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0